Десетте злодеяния на т.нар. преход и поуките за бъдещето на България
България не е бедна и дребна, а ограбвана и умираща страна
Във визията за българското бъдеще не би трябвало да се ограничаваме само до антагонизма на актуалните идеологии, партии или сегашния геополитически разлом Изток-Запад.
По-скоро фокусът би трябвало да бъде върху българския народен интерес и борбата за оцеляването на България върху политическата карта през идващите 30 години!
Опасността българският народ да се трансформира в пленник на непознати ползи или да бъде въвлечена в местни хибридни войни днес е изцяло действителна. България може да последва ориста на други " злополучни " страни, чиито политически " хайлайф " ги трансформира във фронтови линии; ресурсите им бяха изсмукани, битовото оцеляване на популацията им към този момент е съвсем невероятно, а демографският колапс довърши останалото...
Може обаче и да се поучим от разказа на т.нар " преход " от последните 30 година, с цел да не позволяваме едни и същи неточности в актуалната и бъдеща история на България! Не че ситуацията от преди 1989 година е било " райско ", само че най-малко страната ни е заемала централно и почтено място в един блок, за който историците и участниците в него към момента са на диаметрално противоположно мнение. За разлика оттогава, днес по-голяма част от българския народ прави оценка ситуацията като национална злополука!
Логичният въпросът е: за какво след 30 година народна власт България изпадна в толкоз тежък битово-социален, демографски и стопански колапс?
1. Превръщането на България в безгласна писмен знак на международната геополитическа сцена. Това значи единствено едно: загуба на суверенитет и то непринудено! Това за което са умирали по бойните полета нашите предци.
Криворазбраната блокова взаимност и прибързаните дейности в дипломацията пък ни подсигуряваха неуважение както на Запад, по този начин и на Изток! Справка: лобиране и липса на каквито и да е договаряния (или отстояване на национални каузи) при влизането на България в Европейски Съюз, както и " подарените " гратис военни бази на съдружниците ни от НАТО. Днес същите неточности може да се повторят с влизането в Еврозоната, т.е. риска за валутния курс, при който българите биха приели еврото.
Другият риск е за българския бюджет при положение на дългова рецесия на страна от Европейски Съюз. Тогава България трябва да поддържа " закъсалата " страна в къс период с милиарди от Брутният вътрешен продукт. А това ще докара до неспособност за погашение на пенсии/заплати/социални помощи! Именно по тази причина горчивият урок по евроинтеграция е от особена значимост при договарянето на преференциални за стопанската система ни условия!
2. Ролята ни на външна страна или по-просто казано на глуха провинция. Липсата на национална и независима външна политика не е единствения отговор тук. България бе заобиколена от множеството огромни международни планове, а самата страна не съумя да се впише в новите геоикономически реалии; т.е. четвъртата и пета индустриални революции. И до момента в който преди 89 година бяхме " силициевата котловина " на соц. блока, днес преработваме и горим боклука на Европа. Заобиколиха ни както китайски, съветски, по този начин и немски вложения. От тях естествено се облагодетелстваха нашите съседи. За сметка на това страната ни се обезкръви откакто бяхме " засмукани " от огромния европейски пазар, а трудоспособните и млади българи отпътуваха да търсят работа във водещите международни центрове. Учените назовават този развой периферен капитализъм .
3. Умишленото разделяне на българския народ и общество. В това да се разделяме обаче ни бива. Последните 30 години се разделихме по всички вероятни критерии както по вертикала, по този начин и по хоризонтала. Разбира се, за това спомогнаха и непознатите ползи и фондации. Но практическото разделяне в последна сметка беше единствено едно – на забележителен брой небогати българи и доста малко богати българи. Важният урок е в бъдеще да не се разделяме на етноси, религиозно, културно, териториално, полово, идеологически, на фили и фоби, а да се обединим като един народ, който пази своите изконни български ползи!
4. Разрушаването на българската стопанска система и промишленост. Това е злочинство, на което всички ние бяхме очевидци последните десетилетия. Загубихме водещи места в металургията, производството на торове, машиностроене, металообработващи машини, електроника и компютри...и още доста, доста други браншове. За сметка на това развихме лична българска олигархия, която " митологизирахме " сполучливо в жълтите вестници и престъпни романи. Да, значително този развой бе осъществен от някогашния " соцелит " и така наречен приватизация. Урокът е, че днес е належащо страната да се намеси и да подтиква водещи браншове целево, най-малко доколкото може да ги съживи от комата на прехода. Друга значима стъпка е да се потърси отговорност на причинителите на тази приватизация за закононарушенията им!
5. Социалното самоубийство: опазване на здравето и обучение. Българите, освен че живеем в безшумно обезсърчение, само че сме подложени безусловно и на " геноцид " от личните ни държавни управления. Резултатът е демографски колапс, подбуден значително от разбиването на системата на опазването на здравето. Намаленото население съразмерно води до все по-малко младежи, а това влия директно върху просветителната система. Проблемите са доста и е нужно да се реже със скалпел, само че най-много това би трябвало да се прави от квалифицирани експерти, под строгия контрол на държавните органи. И да се ограничи лобирането, непознатото въздействие, политическите и бизнес ползи...
6. Концесии и монополи... Няма спор, че концесиите и заробващите контракти с непознати компании са камшик за България. Не може да си на едно от първите места по златодобив в света или по брой минерални извори и да живееш в битова бедност! Достатъчен е образецът, че след наложителното изкупуване на безценен ток, от енергоизносители станахме енерговносители. Вече купуваме ток, а скоро и газ от прилежаща Турция, на която допреди 30 година ги продавахме ние! Същото може да се каже и за други естествени запаси на България! Лошата вест тук е освен за българския народ, само че и за българския бизнес, който също ще бъде пострадал в близко бъдеще! Затова единственото решение е последователно преустановяване на зловредните контракти (доколкото е възможно) и отбрана на националния интерес против непознатото икономическо иго!
7. Животновъдство, зарзаватчийство и туризъм. Тук България отново бе на едно от първите места както по брой глави добитък, по този начин и по експорт на плодове и зеленчуци, консерви и маслодайна продукция. В този бранш бяха заети огромен брой служащи, експерти и учени. Днес сме ползватели на европейски субсидии и помощи за зърнени култури. Заетите в сектора са малко, а селата и стопанствата тънат в съсипия, изцяло обезлюдени! Най-важния урок е, че загубихме пазарите си, а от рекламата " българско " се възползваха прилежащи страни! В комерсиалните ниши несъмнено няма " вакуум "! Изводът е, да потърсим (доколкото можем) по европолитическа линия обезщетения на равнище Европейски Съюз – посредством фондове и дотации.
8. Отнемането на огромните стопански планове и пазари. Темата е доста обширна и прочувствена, само че след възбраната за реализиране на огромни стопански планове, които щяха да обезпечат доходи, такси и геополитическа тежест на България бъдещето е тъмно! Няма стопанска система, няма приходи, няма ползване – обаян кръг за страната. Тъжният извод е, че за една " чиния леща " продадохме националните си ползи. В бъдеще обаче не трябва на никаква цена да позволяваме сходни неточности, а да проявим политически морал и воля, както и дипломатическа еластичност! Нужно е да ни води само националния стопански интерес, без да се замесване в политически скалъпени кавги с изживяващия стопански подем Изток. Урокът в бъдеще е България да затвърди своята роля като търговски, инфраструктурен и културен мост сред Европейски Съюз (като част от него) и все по-богатия Изток (и евразийски стопански съюз). И най-много да бъдем зона на мир и стопански разцвет!
9. Демографската рецесия е най-тежкият резултат от т.нар " преход ". Раждаемостта е ниска, смъртността висока и от ден на ден българи напущат страната. Освен стимулиране на младите фамилии и повишение на приходите (което ще върне доста българи отпътували на гурбет), от особена значимост е съответната политика към българите в чужбина. Младите и културно идентични хора с " българско съзнание " от Молдова, Украйна и други страни би трябвало да бъдат привлечени с приоритет, за сметка на бежанци с непознат цивилизационен код! А селата и градовете на България запустяват, тъй че места за заселване има премного...
10. Деформирането на историческата памет и обезличаването на културния ни принос е десетото злочинство, което ни унищожава като нация и народ. Време е предишното и историята по-скоро да се премислят в сравнение с да се пренаписват постоянно; да спрем да разрушавам паметниците на културата сходно на талибани. Необходимо е да се съсредоточим върху международната роля на българската просвета, личностите на цар Симеон, свещеник Константин Преславски, патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Киприан...Много от тях са непознати в по-широк проект, а на някои даже се отхвърля българския генезис. Върху водещата ни роля в Кирилометодиевистиката, българския цивилизационен принос в Европа и така нататък - натам би трябвало да насочим напъните, вместо да вземем за пример да осъвременяваме и пренаписваме " Под игото “ или да развенчаваме облика на Левски.
В умозаключение : най-важното урок обаче е да пазиме националния интерес и българското! Да дадем път на новото и необременено от прехода и миналите 30 година потомство. И да не се опасяваме да даваме " червен картон " на всяко ръководство, което не пази българския народен интерес – най-малко до момента в който не се наложат български, родни държавници, необвързани със злодеянията и зависимостите на т.нар " преход " в България!
Във визията за българското бъдеще не би трябвало да се ограничаваме само до антагонизма на актуалните идеологии, партии или сегашния геополитически разлом Изток-Запад.
По-скоро фокусът би трябвало да бъде върху българския народен интерес и борбата за оцеляването на България върху политическата карта през идващите 30 години!
Опасността българският народ да се трансформира в пленник на непознати ползи или да бъде въвлечена в местни хибридни войни днес е изцяло действителна. България може да последва ориста на други " злополучни " страни, чиито политически " хайлайф " ги трансформира във фронтови линии; ресурсите им бяха изсмукани, битовото оцеляване на популацията им към този момент е съвсем невероятно, а демографският колапс довърши останалото...
Може обаче и да се поучим от разказа на т.нар " преход " от последните 30 година, с цел да не позволяваме едни и същи неточности в актуалната и бъдеща история на България! Не че ситуацията от преди 1989 година е било " райско ", само че най-малко страната ни е заемала централно и почтено място в един блок, за който историците и участниците в него към момента са на диаметрално противоположно мнение. За разлика оттогава, днес по-голяма част от българския народ прави оценка ситуацията като национална злополука!
Логичният въпросът е: за какво след 30 година народна власт България изпадна в толкоз тежък битово-социален, демографски и стопански колапс?
1. Превръщането на България в безгласна писмен знак на международната геополитическа сцена. Това значи единствено едно: загуба на суверенитет и то непринудено! Това за което са умирали по бойните полета нашите предци.
Криворазбраната блокова взаимност и прибързаните дейности в дипломацията пък ни подсигуряваха неуважение както на Запад, по този начин и на Изток! Справка: лобиране и липса на каквито и да е договаряния (или отстояване на национални каузи) при влизането на България в Европейски Съюз, както и " подарените " гратис военни бази на съдружниците ни от НАТО. Днес същите неточности може да се повторят с влизането в Еврозоната, т.е. риска за валутния курс, при който българите биха приели еврото.
Другият риск е за българския бюджет при положение на дългова рецесия на страна от Европейски Съюз. Тогава България трябва да поддържа " закъсалата " страна в къс период с милиарди от Брутният вътрешен продукт. А това ще докара до неспособност за погашение на пенсии/заплати/социални помощи! Именно по тази причина горчивият урок по евроинтеграция е от особена значимост при договарянето на преференциални за стопанската система ни условия!
2. Ролята ни на външна страна или по-просто казано на глуха провинция. Липсата на национална и независима външна политика не е единствения отговор тук. България бе заобиколена от множеството огромни международни планове, а самата страна не съумя да се впише в новите геоикономически реалии; т.е. четвъртата и пета индустриални революции. И до момента в който преди 89 година бяхме " силициевата котловина " на соц. блока, днес преработваме и горим боклука на Европа. Заобиколиха ни както китайски, съветски, по този начин и немски вложения. От тях естествено се облагодетелстваха нашите съседи. За сметка на това страната ни се обезкръви откакто бяхме " засмукани " от огромния европейски пазар, а трудоспособните и млади българи отпътуваха да търсят работа във водещите международни центрове. Учените назовават този развой периферен капитализъм .
3. Умишленото разделяне на българския народ и общество. В това да се разделяме обаче ни бива. Последните 30 години се разделихме по всички вероятни критерии както по вертикала, по този начин и по хоризонтала. Разбира се, за това спомогнаха и непознатите ползи и фондации. Но практическото разделяне в последна сметка беше единствено едно – на забележителен брой небогати българи и доста малко богати българи. Важният урок е в бъдеще да не се разделяме на етноси, религиозно, културно, териториално, полово, идеологически, на фили и фоби, а да се обединим като един народ, който пази своите изконни български ползи!
4. Разрушаването на българската стопанска система и промишленост. Това е злочинство, на което всички ние бяхме очевидци последните десетилетия. Загубихме водещи места в металургията, производството на торове, машиностроене, металообработващи машини, електроника и компютри...и още доста, доста други браншове. За сметка на това развихме лична българска олигархия, която " митологизирахме " сполучливо в жълтите вестници и престъпни романи. Да, значително този развой бе осъществен от някогашния " соцелит " и така наречен приватизация. Урокът е, че днес е належащо страната да се намеси и да подтиква водещи браншове целево, най-малко доколкото може да ги съживи от комата на прехода. Друга значима стъпка е да се потърси отговорност на причинителите на тази приватизация за закононарушенията им!
5. Социалното самоубийство: опазване на здравето и обучение. Българите, освен че живеем в безшумно обезсърчение, само че сме подложени безусловно и на " геноцид " от личните ни държавни управления. Резултатът е демографски колапс, подбуден значително от разбиването на системата на опазването на здравето. Намаленото население съразмерно води до все по-малко младежи, а това влия директно върху просветителната система. Проблемите са доста и е нужно да се реже със скалпел, само че най-много това би трябвало да се прави от квалифицирани експерти, под строгия контрол на държавните органи. И да се ограничи лобирането, непознатото въздействие, политическите и бизнес ползи...
6. Концесии и монополи... Няма спор, че концесиите и заробващите контракти с непознати компании са камшик за България. Не може да си на едно от първите места по златодобив в света или по брой минерални извори и да живееш в битова бедност! Достатъчен е образецът, че след наложителното изкупуване на безценен ток, от енергоизносители станахме енерговносители. Вече купуваме ток, а скоро и газ от прилежаща Турция, на която допреди 30 година ги продавахме ние! Същото може да се каже и за други естествени запаси на България! Лошата вест тук е освен за българския народ, само че и за българския бизнес, който също ще бъде пострадал в близко бъдеще! Затова единственото решение е последователно преустановяване на зловредните контракти (доколкото е възможно) и отбрана на националния интерес против непознатото икономическо иго!
7. Животновъдство, зарзаватчийство и туризъм. Тук България отново бе на едно от първите места както по брой глави добитък, по този начин и по експорт на плодове и зеленчуци, консерви и маслодайна продукция. В този бранш бяха заети огромен брой служащи, експерти и учени. Днес сме ползватели на европейски субсидии и помощи за зърнени култури. Заетите в сектора са малко, а селата и стопанствата тънат в съсипия, изцяло обезлюдени! Най-важния урок е, че загубихме пазарите си, а от рекламата " българско " се възползваха прилежащи страни! В комерсиалните ниши несъмнено няма " вакуум "! Изводът е, да потърсим (доколкото можем) по европолитическа линия обезщетения на равнище Европейски Съюз – посредством фондове и дотации.
8. Отнемането на огромните стопански планове и пазари. Темата е доста обширна и прочувствена, само че след възбраната за реализиране на огромни стопански планове, които щяха да обезпечат доходи, такси и геополитическа тежест на България бъдещето е тъмно! Няма стопанска система, няма приходи, няма ползване – обаян кръг за страната. Тъжният извод е, че за една " чиния леща " продадохме националните си ползи. В бъдеще обаче не трябва на никаква цена да позволяваме сходни неточности, а да проявим политически морал и воля, както и дипломатическа еластичност! Нужно е да ни води само националния стопански интерес, без да се замесване в политически скалъпени кавги с изживяващия стопански подем Изток. Урокът в бъдеще е България да затвърди своята роля като търговски, инфраструктурен и културен мост сред Европейски Съюз (като част от него) и все по-богатия Изток (и евразийски стопански съюз). И най-много да бъдем зона на мир и стопански разцвет!
9. Демографската рецесия е най-тежкият резултат от т.нар " преход ". Раждаемостта е ниска, смъртността висока и от ден на ден българи напущат страната. Освен стимулиране на младите фамилии и повишение на приходите (което ще върне доста българи отпътували на гурбет), от особена значимост е съответната политика към българите в чужбина. Младите и културно идентични хора с " българско съзнание " от Молдова, Украйна и други страни би трябвало да бъдат привлечени с приоритет, за сметка на бежанци с непознат цивилизационен код! А селата и градовете на България запустяват, тъй че места за заселване има премного...
10. Деформирането на историческата памет и обезличаването на културния ни принос е десетото злочинство, което ни унищожава като нация и народ. Време е предишното и историята по-скоро да се премислят в сравнение с да се пренаписват постоянно; да спрем да разрушавам паметниците на културата сходно на талибани. Необходимо е да се съсредоточим върху международната роля на българската просвета, личностите на цар Симеон, свещеник Константин Преславски, патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Киприан...Много от тях са непознати в по-широк проект, а на някои даже се отхвърля българския генезис. Върху водещата ни роля в Кирилометодиевистиката, българския цивилизационен принос в Европа и така нататък - натам би трябвало да насочим напъните, вместо да вземем за пример да осъвременяваме и пренаписваме " Под игото “ или да развенчаваме облика на Левски.
В умозаключение : най-важното урок обаче е да пазиме националния интерес и българското! Да дадем път на новото и необременено от прехода и миналите 30 година потомство. И да не се опасяваме да даваме " червен картон " на всяко ръководство, което не пази българския народен интерес – най-малко до момента в който не се наложат български, родни държавници, необвързани със злодеянията и зависимостите на т.нар " преход " в България!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ